Въртенето на огън - екстремен спорт, нестандартно хоби или танцово изкуство?
Една от четирите земни сили се явява магнетична за младите хора, търсещи нестандартното за своите делнични дни. Много са на брой историите за огъня и за това от къде е дошъл. Митологиите на повечето страни го засягат. Всички знаем легендата за Прометей или фактът ,че много народи, включително и нашият, са обожествявали жълточервената феерия от топлина.
Но какво е въртенето на огън за съвременните младежи, които практикуват това необичайно занимание?
Отговорът на този въпрос не е еднозначен и винаги е бил тема на дискусии сред занимаващите се с въртене на огън, както в България, така и по света. В по-големите градове на нашата родина, началото е дадено преди няколко години, когато шепа ентусиасти се събират по паркове и градинки, за да упражняват своето ексцентрично занимание. Първопроходниците са се сблъскали с доста проблеми от практическо естество, като изобретяване на първите огнени уреди, научаване на основните движения само от клипчета в интернет и др. Малко по-късно, спинърското движение (от англ. ез. Spin-въртя), се разраства набирайки повече почитатели. Срещите в парковете през топлите месеци на годината стават редовни и многобройни. Уредите се усъвършенстват, а новите спинъри започват да се учат, вече използвайки опита на по-старите, а не откривайки всичко отначало. По този начин за сравнително кратък период от време се увеличава значително броя на хората, занимаващи се с въртене на огън като се образува своеобразно общество. Тогава възникват и първите опити за дефиниране на спиърството. Различията във възгледите на хората, занимаващи се с въртене на огън може би се дължат най-вече на факта, че огъня обединява около себе си множество различни типажи. Повечето спинъри се занимават с това непрофесионално, най-вече за собствено удоволствие и заради хората, с които се запознават. За тях огъня е преди всичко екстремно хоби, може да се нарече и спорт подобен на скейта и другите улични екстремни спортове. Други приемат въртенето на природната стихия като вид танцувално изкуство и започват да го практикуват професионално на различни събития; например партита и сватби. Трети, също занимаващи се професионално, категоризират въртенето на огън редом до жонгльорството, акробатиката и другите циркови номера.
През 2005г. е основан “Централен Клуб по Въртене на Тояги и Пой- Дивинитас”, с основател Йордан Лилов- един от първопроходниците в тази област. Това е първият официално регистриран клуб по въртене на огън в България. Членовете на клуба се отличават с голям ентусиазъм и високо организационно ниво. За първи път в нашата страна именно в “ЦКВТП- Дивинитас” започват да се провеждат ежеседмични тренировки в зала, включително и през зимата. Това дава по-голяма възможност на членовете на клуба да развият своите технически умения.
През 2006г., тогавашното ръководство на “СКВТП–Дивинитас” в лицето на Йордан Лилов, организира първото национално състезание по въртене на пой - най-популярният огнен уред. Правят се опити да се прокара идеята за изграждане, а след време, на спортна федерация на клубове, занимаващи се с огнени спортове. Поради споменатите по-горе различия във възгледите на хората, занимаващи се с въртене на огън обаче, идеята не среща широка подкрепа. Липсват също и други хора, които да са способни да създадат организация, която да е на нивото на “Дивинитас”.
Пролетта на 2008г. е крайъгълен камък в развитието на първия клуб по въртене на огън в България. Тогавашният председател Йордан Лилов заминава в чужбина. Повечето от старите членове са напуснали. Хората, които представляват клуба по онова време са сравнително от скоро, с изключение на Лилия Йотова, която членува повече от година. Всички се обединяват около мнението, че тя трябва да поеме управлението на клуба. При тези обстоятелства, се появява въпроса дали “Дивинитас” има достатъчно стабилни корени, за да продължи да съществува, дори след като първоначалните му основатели са спрели да се занимават активно с тази дейност. За щастие новото ръководство и новите членове на клуба подемат работата със завиден ентусиазъм. Те поддържат традициите на клуба за провеждане на редовни тренировки, като същевременно се приемат множество нововъведения. Клубът се отваря много повече към изнасянето на шоу програми и привличане на нови членове. Името на клуба също се сменя, като той вече се казва “Спортен Клуб по Огнени Изкуства- Дивинитас”. По този начин се обръща повече внимание на изкуството в огнените изпълнения. Въвеждат се много нови уреди. Същевременно се запазва спортния дух на хореографиите и високото техническо ниво на изпълненията.
Успехите не подминават новият огнен тим, като през 2008 и 2009г. “СКОИ-Дивинитас” има редица участия в България и зад граница, които имат за цел да направят хората съпричастни с красотата на огнените изпълнения. Към средата на 2009г. членовете на клуба се увеличават многократно. Обособяват се две структури - Дивинитас Крю - вече по-опитните и стари членове на клуба, които са и представителната част и Дивинитас- Академи - това са новите членове, които правят своите първи стъпки във въртенето на огън. Новото поколение спинъри напредва в материята по-бързо от всякога, поради натрупаните познания от страна на по-старите членове и развитата вече методика на преподаването.
И все пак остава въпросът, какво кара тези млади хора, които се занимават с тази необичайна дейност, да са толкова постоянни и как те приемат въртенето на огън? Вероятно отговорът се крие във всеки един от тях. Всички те са крайно различни и всеки има своя индивидуален поглед върху нещата. Същевременно ги обединява красотата на движението на огнените уреди и желанието за развитие.
Ето какво мислят за огненото изкуство някой от членовете на клуба:
Андрей
Запалих се по огнените изкуства много интересно. В началото, когато отидох в парка реших да се занимавам с жонглиране на 3 топки. Тогава се запознах с поя (огнена глава, вързана за въже) и той ми се стори много интересен. Чак след няколко срещи видях как той се върти запален и това окончателно ме убеди, че трябва да се занимавам с него. И така вече от 2 години въртя огън. В клуба съм от 1 година, най-вече заради приятелите и емоциите. Няма нищо по-приятно от това да усетиш удивлението на публиката от огненото шоу.
Пешо
Любимият ми цвят е оранжевото и може би за това толкова ме привлича огъня. Това разбира се е в кръга на шегата. Огънят е нещо много приятно и щом не съм се отказал, щом има още какво да уча, още накъде да се развивам, значи е нещо интересно и уникално. Членуването в клуба и свързано с много приятни моменти. Най-вече ми харесва обстановката, възможността да се реализирам сред най-добрите в България.
Кардалев
Първото нещо, което ми хрумва щом чуя думата огън, това е красота и изящество. Обичам да прекарвам времето си в клуба, там имам възможност да се развивам в приятелска среда. Това, което силно ме впечатлява е, че Дивинитас освен хоби е и място, където младите хора каляват своята воля, упоритост, засилва се техният отборен дух, дава се възможност за креативност, отговорност и свобода едновременно.
Ники
Аз се чувствам най-щастлив от всички, защото огънят ми носи освен силни екстремни усещания, освен много приятели, но и голяма любов.
Боряна - член на Дивинитас-Академи
Аз започнах да се занимавам много инцидентно с пой. Първият път, когато отидох на тренировка беше, за да придружа една моя приятелка. Ненадейно единият от инструкторите ми даде да опитам. Реших, че е много приятно и ми се занимава с това и така отидох втори, трети път и така нататък. Сега въртя постоянно и няма изгледи да спирам.
Лили – Управител
Има хиляди причини, поради който аз въртя огън, ако трябва да ги изброявам сигурно ще си говоря вечно. Няма нещо по разтоварващо, зареждащо, магнетично и изящно от огъня. Наистина има силна връзка между мен и него – дали защото намерих най-добрите си приятели, дали защото имам възможност да вложа предприемаческото си мислене, да чуя аплодисментите на публиката или да видя как нашите ученици напредват – няма нищо еднозначно. Опитай и ти.